Черна песен - неживеният живот

„ЧЕРНА ПЕСЕН"

Неживеният живот

Мотивите за самотата и страданието са водещи в творчеството на всички представители на символизма. В резултат на разрива между общественото битие на личността и нейните духовни пориви светът престава да бъде възприеман в неговата цялост, а като свят на непре-къснато разпадащи се единства. Чувствата на неудовлетвореност, отчужденост и безприютност се превръщат във вечни спътници на лирическия човек в Дебеляиовата поезия. Усещането за неединност, за разпокъсаност на битието пораждат и неговата драма, дори траги¬зъм на раздвоението.
Копнежът по цялостност се осъзнава като химеричен в стихот¬ворението,, Черна песен". Първоначално публикувано под заглавие „За¬гадка", то изобразява „модерната душа.", „душата на нашата епоха... унесена по неземни блянове" (Гео Милев). „Разнолика, нестройна ду¬ша" - такава е формулата, с която поетът Дебелянов представя ениг-матичната психика на модерния човек. Лирическият текст внушава противоречията като разрушителни, те превръщат човешкото същес¬твуване в „живот неживяп". Елегията изразява присъщия на роман¬тиците мотив на скръбта по непостижимото чрез образната система на символизма.


ИЗТЕГЛИ