Самотата в духовните пориви на лирическия герой в Майце си

Христо Ботев- символ на цяла една епоха, той олицетворява борбата за личностна, социална и национална свобода. Това е един незабравим революционер, изпреварил времето си поет, но най-вече: български национален герой. Затова и е безкрайно трудно да се анализира творчеството му и да се разглеждат мислите и чувствата на един велик човек и как всъщност неговите творби са въплъщение на борбения дух и непреклонността в едно робско време.
Патриотът посвещава живота си на народа и не се примирява с каквито и да е компромиси в героичната битка с тиранията над българите. За него свободата е свръхценност, а робството не означава „живот под чужда власт“, то има много по-дълбоко значение, свързано с потъпкването на човешкото достойнство и унищожаването на всякакви прояви на свободна воля. В това потисническо време публицистът е сам в чужбина и той не просто милее за родината, а я обича с цялото си същество. Поставя я на първо място пред всичко останало, дори и пред родната си майка...


ИЗТЕГЛИ