Мечтата - убежище на човешкото

„СЪН"

Мечтата - убежище на човешкото

В поезията на Вапцаров екзотичното често е синоним на мечта, на бленувани хоризонти. То се утвърждава страстно и се отхвърля със същата страст, когато се превърне в масова култура или клише. В цикъла „Песни за една страна" от книгата „Моторни песни" се раз-венчава банализираният образ на Испания, сведен до овехтелия рек-визит на„шлагери... китари... страст... ревност ". В противовес се ут-върждава една екзотика на актуалното, на любовта, смъртта и мечтата в хаоса на Гражданската война през 1936 г. Освен тематично, отдел¬ните стихотворения в цикъла са свързани от образа на Фернандес - един от многото загинали в трагичния сблъсък.
Стихотворението „ Сън " от цикъла „Песни за една страна " предс-тавя копнежа по един утопичен свят на абсолютната човешка осъщественост, на свободата и конструктивните връзки с другите. Твор-бата разкрива човешкия смисъл на военния конфликт, за да внуши, че щом се усети заплашено, човешкото търси убежище в мечтата. Чрез наивно романтичната представа на Фернандес за щастие авто¬рът се стреми да придаде човешки измерения на идеологическата доктрина. Както в други Вапцарови текстове образът на завода носи двойствена символика, свързана с противопоставянето на настояще и бъдеще, на свое и чуждо.

ИЗТЕГЛИ