Вазов превръща творчеството си в летопис на националната съдба, защото чувства, че писателската му мисия е да покаже България на самата себе си, както и да намери нейното място в световната история. Според автора народът има богата душевност, която се проявява особено ярко в кулминационни моменти на историческия живот. Убеден е, че Априлското въстание е оставило най – дълбоки следи в психологията на народа, затова превръща този факт в сюжетен център на романа „Под игото”, пресъздаващ полета на народния дух в онова „ най – българско време, когато нацията воюва своята самоидентификация.”
Романът се възприема като енциклопедия на народния ни живот, тъй като в центъра на вниманието са промените в бита, характера, душевността, историческата съдба на българина в последните дни на робството. Действието обхваща една година / май 1875 – май 1876 г. /, но изображението е художествено наситено и създава впечатление, че представя последните десетилетия на робството, когато незакърнелия стремеж за свобода набира сили. Това е времето, в което се извършва най – радикалната промяна в националното съзнание
ИЗТЕГЛИ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар
При проблем с линк "ИЗТЕГЛИ", моля съобщете тук.