„СИРОТНА ПЕСЕН"
Прощаване със света
Съставителите на първата и единствена поетическа книга на Д.Дебелянов, публикувана посмъртно през 1920 година, поставят в началото „Черна песен", а в края - „Сиротна песен". Двете елегии свидетелстват за драмата на себепознанието на Дебеляновия лирически човек. Той преминава пътя от неразрешимото раздвоение при откриване на противоречивостта на света до приемането на своя трагичен жребий. В намерената сред книжата на убития поет „Сиротна песен" звучи умиротворено сбогуването с живота.
Като представителна за последните стихотворения на Дебелянов творбата слива две тенденции, очертавани и по-рано в неговата поезия: бунта на човек, осъзнаващ света като непознаваем, и смнирението, произтичащо от осъзнаването на смъртта като самопостигане, като постигане на битието въобще. Метафората в заглавието синтезира разбирането за самотността и осиротяването като екзистенцална участ на човека.
ИЗТЕГЛИ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар
При проблем с линк "ИЗТЕГЛИ", моля съобщете тук.