Любовните отношения в произведенията на Йордан Йовков

М. Илиев
Малко са произведенията на Йордан Йовков, в които няма любов. Доколко тази тема е творчески присъща на писателя, се разбира и от думите му, отнасящи се за "Жетварят": "Един "органически" недостатък на работата е, че не съм вплел в нея една любовна история. Така тя щеше да бъде по-топла, по-разнообразна, по-напрегната и по-колоритна. Сега като корекция донякъде в това отношение дадох два-три женски образа"
И може би темата "любов" прави Йовков най-силен при защита на основната теза – за единство на естетично и етично. Особено при изграждане на женските образи въображението и пристрастието му не познават граници. Безброй красавици, винаги засмени и примамливи, населяват разказите, драмите и романите на Йовков. Образите са строго индивидуализирани. Колкото и общи черти да имат Нона и Боряна, Сарандовица и Василена, Женда и Албена, в съзнанието ни те са напълно разграничени, всяка със свой блясък, със свое "аз". Тук проличава изключителното умение на автора да улавя сложността на характерите и психологическите им особености.


ИЗТЕГЛИ