Между каноничното и неканоничното женско писане - Магда Петканова и Елисавета Багряна

Магда Петканова е творец, у когото доминира драматично – песимистичният поглед към света. В някои отношения стиховете й се доближават до така наречената „предметна поезия”. В тях се откроява предпочитание към философски проблеми, към откриване на сложни взаимоотношения между човека и света. Лириката й се доближава до тази на Атанас Далчев по дух, настроения, образност. Духовното надделява над земното, размислите – над емоцията. Вълнуват я сложните, неразгадани човешки проблеми. Лирическият субект в нейната поезия е търсеща личност, която по пътя на познанието достига до драматични размисли за човешката същност и законите на битието. Вместо поетична изповедност и ярки откровения, утвърдили се в женската художествена традиция до този момент, в словата на Магда Петканова доминира острата наблюдателност, сложни анализи и дълбоки прозрения, изводи и обобщения. Анализирайки всичко това, тя достига до истинността на нещата чрез драмата на преживяното, дълбочината на мисълта, осъзнатата мъдрост. Поетесата осъзнава мисията си в културното поле, свързана именно с утвърждаването на жените в публичното пространство като самостоятелни и равноправни. Затова свидетелства както поезията й, така и активната обществена и културна дейност. Петканова се изявява като част от идеята на феминизма, имащ за цел да представлява маргиналните женски гласове в епохата на българската модерност. Лириката й е богата на асоциации, на оригинални поетически инвенции (хрумвания, идеи) и това свидетелства за образован творец с култура и умение своеобразно да изстрадва иминатия от душата път. Тя се стреми да бъде обективна в преценките, да представя мисловния процес с философска задълбоченост.

ИЗТЕГЛИ